Прочетен: 4596 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 27.03.2017 08:33
Вегаска поговорка
Вегас е атрактивна дестинация за младите емигранти. Непрестанно разрастващ се град с много възможности за бързи пари. Идват нашенците тук, почват работа като сервитьори, бармани или крупиета и густото вали. Туристи много, та и бакшиши много. За ден работа можеш да извадиш три стотака без да се напъваш или да си учил за нещо. Настава невиждана радост и се заоглеждаш къде да си похарчиш кинтата. А избори бол – казина, дискотеки, басейни, барове, пачанги всякакви. Скача човек от удоволствие на удоволствие и неусетно се променя. Става късоглед, вижда само това, което може да се употреби на момента.
Ето например Сашо е в разгара на лятото. Хубавец, пък и акълът му чатка. Вади кинта урожайно като барман, а в свободното време бръмчи по заведенията и опрашва каквото свари. Пък във Вегас момите от цъфнали по-вързали. Силиконови бомби, телца като струни, руж до сливиците. И понеже в Сашо има нещо неподправено и сърдечно, кефят му се и добри девойки. Обичат го даже. С тази изкара шест месеца, с другата осем. Но все нещо не му стига. Все има по-лъскаво. Защо да е с една, като може да е с три. Как да се обрече, като за ъгъла чака ново приключение. Това тук е разпространен синдром. Нарича се opportunity cost, или на нашенски – нежелание да се обвържеш от страх да не изпуснеш якото. Заслепени от моментното, хората не си дават сметка, че това, което харесват сега, след години няма да им храни душата. И не полагат усилия да изграждат трайни неща, да инвестират във връзки, образование, бъдеще.
Така Сашката откара десетина години. Забрави амбициите да си довърши висшето, да захване кариера. Скача от бар на бар, от мома на мома, докато една сутрин не се погледна в огледалото и не видя спаружен* и самотен чичка, който вече никой не смята за атрактивен. Чичка, чийто паднал тестостерон не захранва либидото. Чийто изхабен организъм вече няма сили за безброй коктейли и купон до зори.
Погледна назад Сашо и с удивление установи, че годините удоволствия не са го направили трайно щастлив или цялостен. Така както преяждането със захарен памук не оставя човек сит. Опита се да вземе изпита за унито, но закърнелият му мозък се уригна и излезе. Пробва да смени работата, но успя да се класира само за таксиджия. Искаше му се семейство, деца, но за тази работа се изискват ценности и качества, каквито Сашо не беше посял.
Разбира се, Сашо никога не си признаваше кофтито. Все се правеше на весел, бъзикаше околните, говореше важно за това или онова. Но постепенно се изолира. Спря да идва по събирания. Една нощ го мярнах в някакъв бар, потънал в алкохолно униние. Очите му излъчваха безмерна тъга, като в разказ на Йовков. И сякаш с гласа на Моканина* викаха към света:
Курви, върнете ми парите, а аз ще ви върна ебането.
* Нощните смени и алкохола не прощават.
* Да те еба в неграмотника.
които са избрали...СВободата..
аман от тъпи клишета..
и лелки..
Сестра, как точно по-така? Нарочно не разкрасих нищо в разказа, защото това е историята на много от българите във Вегас. Като я видиш на живо е покъртителна.
и той е скучен,
и се оставя за по-после ....
Много поучителна история. Даже в тона на разказа бих казал "Каквото не посееш, няма и да пожънеш".