Постинг
25.07.2019 13:14 -
Страхът от Цветове
Очевидно, човек може да нарисува силно въздействаща творба използвайки само сиви тонове и черни акценти - не мисля, че има кой да оспори това твърдение.Все пак, първото средство за рисуване което децата на 80-те хващаха беше добрия стар черен молив. И пак този семпъл инструмент бе достатъчен подрастващия художник да се занимава с часове. Така е защото цветовете са страшни!
Не в истинския смисъл на думата разбира се. Ами в смисъл, че рисувайки цветно има много неща които могат да се объркат. Рисувайки черно-бяло, от друга страна, трябва да се тревожим само за наистеност и дебелината на контурите. Реалистичното пресъздаване на обемната (триизмерна) природа на околния свят, обаче, не е проблем
Та преди да се захванем с цветната палитра трябва да се научим да мислим триизмерно. От друга страна, трябва да можем и да комбинираме цветовете, да придобием представа за начина по който светлината се отразява и затихва в пространстовото. Точно така, цветовете могат да съществуват само благодарение на бялата светлина която се отразява от повърхностите по различен начин, така разкривайки точно определен честотен спектър. Любимия ми пример са небето и слънцето които менят цвета си през деня в зависимост от ъгъла под който слънчевата светлина пада в момента.
Има много да се учи по отношение на светлината и нейните свойства. Именно за това много художници избягват да изпозлват цвят докато не достигнат определен етап от тяхното развитие. Това се отнася и за мен. Най-вече за мен. Тъй като аз рисувам предимно лица и човешкото тяло, не можете да си представите количеството черно-бели портрети които са минали през ръцете ми. Но пък мога да ви покажа една от тазгодишните ми работи. Аз рисуван страшно бавно (поне сравнявайки се с други художници които съм виждал) и се притеснявам да се записвам докато работя. Но напук на тези си притеснения заснех кратко видео - докато бях още в началния етап на работа по тази си творба. Можете да видите и двете ето тук:
Не в истинския смисъл на думата разбира се. Ами в смисъл, че рисувайки цветно има много неща които могат да се объркат. Рисувайки черно-бяло, от друга страна, трябва да се тревожим само за наистеност и дебелината на контурите. Реалистичното пресъздаване на обемната (триизмерна) природа на околния свят, обаче, не е проблем
Та преди да се захванем с цветната палитра трябва да се научим да мислим триизмерно. От друга страна, трябва да можем и да комбинираме цветовете, да придобием представа за начина по който светлината се отразява и затихва в пространстовото. Точно така, цветовете могат да съществуват само благодарение на бялата светлина която се отразява от повърхностите по различен начин, така разкривайки точно определен честотен спектър. Любимия ми пример са небето и слънцето които менят цвета си през деня в зависимост от ъгъла под който слънчевата светлина пада в момента.
Има много да се учи по отношение на светлината и нейните свойства. Именно за това много художници избягват да изпозлват цвят докато не достигнат определен етап от тяхното развитие. Това се отнася и за мен. Най-вече за мен. Тъй като аз рисувам предимно лица и човешкото тяло, не можете да си представите количеството черно-бели портрети които са минали през ръцете ми. Но пък мога да ви покажа една от тазгодишните ми работи. Аз рисуван страшно бавно (поне сравнявайки се с други художници които съм виждал) и се притеснявам да се записвам докато работя. Но напук на тези си притеснения заснех кратко видео - докато бях още в началния етап на работа по тази си творба. Можете да видите и двете ето тук:
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
