Това което ме интересува в крайна сметка е когато човек
се обръща към себе си с "аз" кого или какво има предвид - мозъка си или нещо друго.
Ако има предвид самосъзнанието си, то си струва да уточним какво е
точно е това.
Нека вземем простия пример за това как си движим
пръстите. Проследявам процеса отзад напред: пръстите
се движат, някакви импулси симулират мускулите, импулсите
са изпратени от мозъка. Това е традиционния начин по
който се описва процеса. Връзката се чупи от предхождащата
стъпка - идеята която възниква в мислите ми "че искам да
си мръдна пръстите". Това е което кара мозъка да изпрати импулсите
Тази идея се поражда от съзнанието което не може да е в мозъка при
положение, че го контролира. Друг млако по-блудкав аргумент е,
че ,от това което прочетох, мозъка започва да се формира чак на третия
месец при бебетата. Явно е, че мозъка не диктува събитията ами съзнанието. Отново,
това с което имам проблем е спонтанното възникване на мисли.
Самия факт, че ни УЧУДВА начинът по който се сещаме за разни факти/хора
, или решения на важни задачи просто "изникват" в мислите ни, означава, че
съзнанието и мозъка са две отделни неща. Така да се каже, много неща
правим несъзнателно. И не, не си противореча тук :D, казвайки, че мозъка
също може да поражда идеи, просто има други съзнания които могат да ни
влияят.