Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.06.2011 17:52 - Любов или Страх
Автор: zann Категория: Лични дневници   
Прочетен: 5059 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 27.06.2011 19:13


В този свят на относителното има две полярности- любов и страх. Всички останали чувства са техни производни. Хората които са обичани се чувстват сигурни. За това не е чудно как те винаги са жизнерадостни весели и готови да помогнат. От друга страна липсата на любов поражда несигурност и страх. В много случаи агресията е израз именно на това. За да си представите по-лесно обясненото по-горе си представете следната сигуация: Вървите с група приятели из гъста гора през ноща. Пеете песни, разказвате си истории, забавлявате се. Всеки дава нещо от себе си за да предразположи останалите и всички се чувстват в безопасност докато сте заедно. А какво би станало ако трябва да прекосите гората сам...? За повечето хора които не са достигнали определена степен на самоосъзнаване, това би било истинско изпитание. Тъмнината замества непредвидимостта на живота, ситуациите в които ти трябва опорна точка.  Лица на близките нам хора ни напомнят за приятните и стойностни мигове в живота, а това е много важно в трудните моменти. Ето за това хората които се движат в група се чувстват по- сигурни. Те ще преминат през гората и това за тях ще е просто още едно приятно изживяване заедно. Много е важно да се научим да разпознаваме в реалния живот ,хората които прекосяват гората сами (тук всичко е относително). За подобни хора всичко е по- трудно,като се започне от това да заговорят някого(страх от неуспех), нормална комуникация (често използват ултра агресивно поведение). Нека илюстрираме последния модел със следната ситуация: Последния час преди класното по математика, учителя пита дали някой има въпроси. Всеки който се чувства уверен ще си мълчи и ще изчака докато класът бъде освободен. Има ученици обаче, които не само имат въпроси ами ще останат и след часа при учителя. Те са застрашени от поправителен изпит и просто нямат право на още грешки. Точно това е истината за ултра агресивните хора, те отчаяно търсят внимание от останалите, опитвайки се да разрешат проблемите си.
   Сега за да си представим всичко в по мащабни размери трябва да приемем ,че всичко се случва първо на енергийно ниво и след това на материално. В японското ки айкидо нападателят се счита за човек, който се нуждае от вниманието ти. Лесно е да разберем как вниманието всъщност е поток от енергия насочен в дадена посока. На всеки му се е случвало да има сериозен проблем, който от дни се опитва да реши на ум. Чувството от този вид изтощаване е като изцеждане на жизнените сили или иначе казано изтичане на енергията на Аза. Точно за това известните хора обичат вниманието. Те буквално се хранят от него. Те винаги излгеждат по-млади, по щастливи, по- богати и т.н. В големите градове все повече започват да се появяват постройки приличащи на египетски монументи. Без съмнение има хора които използват подобни похвати за канализиране на човешката енергия.


Какво става ,когато излезем от тъмния компютърен клуб навън на парещото слънце. На очите ни ще им трябва известно време да свикнат със светлината. В тъмния компютърен клуб зениците ни са били настроени така, че да приемат по-лесно и без това оскъдната светлина. Когато излезем на силно слънце това би било опасно, затова първата ни реакция е рязко свиване и стискане на клепачите :) Интересното в случая е как когато влизаме на много тъмно място, в първия случай не можем да различим почти нищо в мрака, но след време започваме да се ориентираме. Това е така заради способността на сетивата да се насищат. Ако възприятието отговарящо за очите е било наситено с ярка светлина, то трудно ще различим избледнели цветове на дреха, докато тъмните цветове ще ни шокират. Човек също така може да се насити на определени чувства. Лично по мое мнение това се използва срещу хората по следния начин:
   -Първо, смятам ,че биваме приучени също както животните да реагираме по определен начин на дадениобстоятелства. Като например да се чувстваме щастливи когато хапваме нещо сладко. Някой ще си каже" какволошо има в това?". Ами нищо. Има кучета които се чувстват щастливи когато гонят опашката си... Уловкатапри тези СЪЗДАДЕНИ ситуации е ,че те създават щастие което е ПРЕХОДНО. Тогава възниква НУЖДАТА да сеповторят НУЖНИТЕ изисквания за да бъдем щастливи отново.Няма нищо лошо в яденето на шоколад, но не бивасамия предмет да се идеализира като средството, което носи щастие. Всеки от нас като по-малък е билутешаван с нещо сладко, като си ожули коляното или преди/след медицински преглед. Всичко това едопринесло до внушението, че малко шоколад ще ни накара да се чувстваме по- добре. Няма нищо лощо във внушението(не е само сладкото), то ни показва какви МОЖЕМ ДА БЪДЕМ. Ако парите те правят уверен във себе си, не е зле да осъзнаеш ,че ти си уверен заради самия себе си. Ако карането на любимата кола ти помага да релаксираш, не е зле да осъзнаеш, че ти и само ТИ караш във своя живот. Ако без приятелите си се чувстваш самотен, не е зле да се попиташ с какво си спечелил приятелството на тези хора. От тези примери разбираме ,че човек си е самодостатъчен по начало, защото той е кръг в гръка и е завършен като едно цяло.По някога е добре първо да потърсим в своя кръгозор.
   - На хората им е било казано, какво точно е добре и кое е зле за тях(всичко това се изгражда постепенно и неусетно, но СТАРАТЕЛНО в продължение на целия ни живот).Пример: парите оправят всичко, сладко е по-добре от солено, трябва да спечелиш уважение на всяка цена, да си различен ще ти навлече неприятности, пътя на най-малкото съпротивление е за предпочитане, целта оправдава средствата, може да е грешка, но важното е да си с останалите. Трябва да разберем ,че докато СПЕКТЪРЪТ на едната полярност е ПЪЛЕН ние неможем да ВИДИМ или УСЕТИМ нищо от този СПЕКТЪР. Докато се мислим за щастливи неможем да изпитаме щастие наново. За това са били създадени тези измислени нужди, които задоволяваме днес с ПРЕДЛАГАНИТЕ ни методи и продукти.Хипнотизирани от многообразните програми по телевизията ние неможем дори и да си представим различен начин на живот.В моментът в който ти връчват подарък ти не задаваш въпроси.Всеки от нас се е убедил, че този вид щастие не е съвършен. Какво пропускаме? Защо трябва винаги да има възходи и падения? Животът не е ли една борба за оцеляване в която ПЕЧЕЛИ (преуспява) най- силния? Истината е ,че всички ние сме били щастливи преди да решим, че нещо трябва да се направи за да бъдем щастливи. Когато вечер човек легне да спи, уморен от останалия свят той е щастлив. Какво прави той? НИЩО. Той свежда ЕМОЦИИТЕ си до НУЛА и отпускайки се заспива. По този начин кръгът е завършен. Всъщност не е имало кръг.Този човек стои в "нулево състояние", по този начин той не се лута измежду любов от една страна или страх от друга. Той изчиства ума си от всякакви мисли за да признае ЕДИНСТВОТО (заспивайки).Всяка мисъл и чувство ни прави ОТДЕЛНИ единствени пред вселената. Също като нетърпеливо дете което още неможе да ходи добре, което бързайки да опознае света. То се спъва още на третата крачка и заплаква, но когато се обърне назад вижда майка си , която с усмивка и разтворени обятия го чака там от където то е тръгнало. Всички знаем, че неможем да бъдем вечно щастливи или нещастни. На всеки му се е случвало да преживее шок (независимо дали в добрия или лошия смисъл). В този случай единия спектър (любов или страх) се изпълва прекалено рязко. Достигайки определено ниво, вече е време човек да се върне към НУЛЕВО състояние. Такива случаи при по емоционалните хора са свързани с припадъци или дори опасност за живота. Важно е да осъзнаваме ДВОЙСТВЕНОСТТА и преходността на нещата в ТОЗИ свят. Нищо неможе да се движи само в едната посока. За това трябва да се стремим да не се отдалечаваме много от нулевата точка, или поне да бъдем подготвени за последствията.
     Медитацията и осъзнатото сънуване отчасти приличат на СЪНЯ, но целта при медитацията е НАБЛЮДЕНИЕТО. Мъдреците презират емоциите защото знаят, че те ги отдалечават от истината. Те са твърдо решени да се върнат към истинските си корени. За разлика от тях много хора просто предпочитата да трупат опитност, без някаква особена цел. Както казахме излизането от нулевата точка насища определена част от спектъра на чувствата ни и ние ставаме слепи за тази част от СВЕТА (ситият не изпитва глад). За това мъдреците владеят чувствата си за да могат да виждат ИСТИНАТА винаги и на всякъде. Общо признато е становището, че мъдреците всъщност изпитват едно чувство и то е любов. Това е друг вид любов. Това е любов към самия живот. Любов към самия механизъм на живота. Всички те знаят ,че в този живот няма печеливши и губещи, именно от това дълбоко убеждение произхожда безграничната им любов и безпределна всеотдаденост.






Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. mrgreen - Определено много добра статия - ...
28.08.2011 22:38
Определено много добра статия - браво! Само не съм съгласен с твърдението за шоколада. Той наистина те кара да бъдеш щастлив, дори преди това светът ти да се е сгромолясал(лично изпитано от мен). Поздрав за статията. Оценявам по достойнство.
цитирай
2. анонимен - относно темата
17.09.2012 20:28
Попитали Джон Ленън какъв ще стане когато порасне и той отговорил:"Да бъда щастлив!". Истината е че щастието е нещо личностно но и неосъзнато за това хората понякога не го осъзнават...Без значение дали си известен актьор или обикновен рибар,щастието е в това да правиш нещата които те карат да се чувстваш силен и ти носят енергия. Глупаците не намират покой и търсят уотпично щастие ,умните осъзнали с ехора умеят да откриват щастието във всяко едно действие.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zann
Категория: Забавление
Прочетен: 466948
Постинги: 184
Коментари: 187
Гласове: 1022