.Опитвам се да не завися от емоциите (тялото).Открих една голяма слабост на хората които зависят от тялото си. Закючих ,че те немогат да виждат нищо друго освен материалното.Когато някой агресор иска да те обиди, той ще изопачи или застраши това което вижда а именно материята-това което той мисли ,че си ти.Той ще каже нещо от рода на "ей грозник,нещастен ще те спукам от бой. Аз не смятам ,че тялото ми съм Аз, какъв е смисъла тогава да се застъпваш за тялото си,какъв е смисъла изобщо да посветиш целия си живот за да му създаваш удобства-(качествена храна,добра работа(подхранва егото и осигурява още материални удобства),чувството на превъзходство(когато надделяваш над някой по какъвто и да е начин), за това което хората наричат "любов" даже не ми со говори и тн.
Един човек който се идентифицира с тялото си е изложен на всичко което може да сполети тялото(болести,болка,превъзбудено състояние(радост,страх)и всички емоции).Kогато оставяш тези състояния да бъдат, все едно декларираш: "Аз съм моето тяло и така искам да бъде".Когато се страхуваш от някого ти комуникираш с тялото му ако човека е агресор(можеби най-срастналия се с тялото си тип) веднага ще разбере ,че в момента ти се идентифицираш с тялото си и неговият Аз(обзет изцяло от тялото) ще те третира като отакова.Когато човек иска наистина да направи нещо добро,може би да спаси някого,той трябва да се опита да елиминира контрола на тялото над този човек.
Първо самия доброжелател трябва да не се идентифицира с тялото си,второ не трябва да предизвикваш реакция на тялото(емоции).Само да уточня защо не споменавам това което наричаме "радост и любов" като "добра" емоция(която би променила нещата към по-добро).Защото ние ги обвързваме с телата си и те се превръщат в страх да не ги загубим.Да речем ,че имаш нещо което ти носи радост (можеби здравето,предмет или човек(тяло)).Ти искаш това нещо до (за) себе си което означава ,че се страхуваш да не го загубиш.Истината е ,че неможеш и нетряба да задържаш нищо за себе си насила,а когато казвам насила има много начини за които човек дори не подозира,че са "насила".Дори една майка, която казва ,че обича безусловно детето си, която може би казва:"Не си представям живота си без теб",тя се страхува колкото за детето си толкова и за самата себе си, защото тя е станала едно цяло с него(и наистина зависи от него и наистина трудно би живяла без него(ако остави телесното в нея да управлява живота и), а точно до там довежда факта ,че човек живее чрез тялото си.Скръбта е емоция(тялото) -тялтото знае ,че краят на другото тяло е дошъл (и неможе да го Има До себе си).За това се и казва,че "Добрите хора отиват в рая(вечността) лошите в ада(и сякаш това е краят за тях (ада*)).Тялото е тленно,един човек който никога не се е олицетворявал с тялото си никога не е и Умирал.Докато именно това е целта на тялото да ни поддиква към безкрайни прераждания в материалния свят,който е неговия свят,където то може да Бъде.За това то се опитва да ни очарова"задържи" със всякакви лъжливи обещания които носят само разочарование в последствие защото все пак те са Неистински,тъй като тялото е просто едно превъплъщение на духа,който от своя страна ни поддиква към пътя на единението. А защо ли изобщо е трябвало да има разделение, а как да разберем какво е добро ако нямаше зло?Ето пример за измамните сили които тялото дава:
(аз например всеки път когато видя някое куче от нечий двор да лае друго куче,така сякаш живота му зависи от това и да се напъва до край,всеки път се разгневявам и си казвам"що за жалка картинка, как искам да го накажа за дето вдигна толкова шум за нищо, ако се усетея разбирам, че съм почувствал превъзходството си над ограниченото съзнание на животното, което ми дава измамни сили(,нищо което предизвиква или е създадено от страх не е истинско( в случая насилието) защото със страх може да се управлява само телесното което е тленно и все някога умира, а другата страна е ,че владеейки със страх ти комуникираш (тяло със тяло(третираш като тяло)) със съзнанието,което провокира(най груба низша реакция(жажда за отмъптение, и други такива се не хубави неща).
Работата на ума е да помогне на хората да правят разграничение и да постигат определени състояния на съзнанието чрез самоконтрол.
Тъй като може да не си съгласен с това което написах до тук ще опитам да обясня как би обичал човек които е освободен от емоции и не зависи от Нищо.Ако си разбрал това за което писах, ще се съгласиш ,че подобен човек не обременява никой с каквито и да било (телесни) разбирания(това което тялото би желало),такъв човек(не иска да притежава,не се страхува,не предизвиква страх,(страха е в основата на всички низши вълнения(както и радостта и любовта за които опитах да обясня))),такъв човек неможе да бъде "видян" от хората на низшите вълнения(емоции,вибрации),такъв човек дава на другите най-важното , и всичко и нищо,той им дава свобода да Бъдат - нещо като Господ