Чувствате ли понякога трудности при използването на духовните принципи за успешно преодоляване на изпитанията по пътя си? Чувствате ли, че разумът ви е склонен да се връща към старите стереотипи на гняв и страх в ситуациите, когато би трябвало да вярвате и обичате?

Уверен съм, че повечето от вас ще отговорят на тези въпроси положително. Дори въпреки, че осъзнаваме собствената си неправота и искрено искаме да променим привичните си негативни реакции на случващите се събития, често се сблъскваме с факта, че подобни реакции продължават да доминират в нашия живот. Понякога обстоятелствата ни връхлитат преди да започнем да разбираме какво се случва с нас. Някои събития са способни да предизвикат гнева ни и за броени секунди да ни извадят от равновесие, така че от предишната ни умиротвореност да не остане и следа.

В подобни случаи, след осъждането на другите, често следва самоосъждане и разочарование. Започва да ви се струва, че всички надежди за промяна на характера ви са не повече от празна мечта и това само утежнява ситуацията.

Искам да споделя с вас мисли за това как можем да постигнем такива изменения в нашия живот, които биха издържали изпитанието при всякакви обстоятелства. Възможно ли е това? Уверен съм, че да. Вие сте способни да станете такава личност, каквато се стремите да бъдете. Има три стъпки, които по мое убеждение ще ви помогнат да вървите напред, да приемате всичко случващо се положително и да извличате уроци от всичко, с което ви се налага да се сблъсквате.

Ако някога сте си казвали: „Трябва да се избавя от негативното мислене, трябва да реша този проблем, трябва да направя нещо в тази ситуация”, вероятно ще ви учуди първата стъпка, която ще ви предложа.

Вие НЕ ТРЯБВА да изменяте своите негативни мисли. Вие НЕ ТРЯБВА да правите нищо при така стеклите се обстоятелства. Никой не ви принуждава да постъпвате по определен начин. Още повече, че сте обкръжени от хора, които очакват да постъпите именно така, както постъпвате сега. Ако вие се променяте, вие правите това само защото желаете промени, а не защото някой ви ПРИНУЖДАВА. Вие се променяте, защото осъзнавате ценността на промените, а не защото изпълнявате нечии указания. И докато не разберете доколко важни са тези или други промени, вие не можете да приемете окончателно решение за промяна.

Ето един пример. Мъж-алкохолик обещава на тръгналата си от него жена, че ще престане да пие и ще започне да посещава събранията на Анонимните Алкохолици, ако тя се върне в къщи. Жената се прибира и мъжът спира да пие, но не защото иска това, а защото е ДЛЪЖЕН. И когато проблемът е решен, жената се е завърнала, от мотивацията му не остава и следа и много скоро мъжът започва отново да пие.

Докато мислите, че сте ДЛЪЖНИ да се промените, докато се ръководите от външни мотиви, вашите усилия ще остават безрезултатни. Но ако си кажете: „Аз не съм длъжен да се променя, аз ИСКАМ да се променя”, правите първата стъпка към истинската трансформация. Отговорете си честно на въпроса: Какво стои зад моите опити да стана по-добър? Защо се стремя към промени? Действително ли ИСКАМ това, или просто си мисля, че съм ДЛЪЖЕН? Не се ли опитвам просто да направя впечатление на околните, демонстрирайки сериозността на моите намерения? Опитвам ли се по този начин да купя почитта и уважението на околните или действително се стремя към вътрешна хармония? Нека вашите мотиви да бъдат твърдо определени. За да имате реални промени, важно е да бъдете твърди и решителни.

Убедете се, че вие работите над себе си не защото сте ДЛЪЖЕН, а защото ИСКАТЕ това.

Преди да преминем към разглеждането на втората стъпка, позволете ми да споделя една лична история. Ние с жена ми живеем извън града. Веднъж ни споходи идеята да си вземем куче, което да пази къщата. Отидохме в приюта за бездомни кучета и там избрах кученце, ръководейки се от три съображения: да е голямо, черно и грозно. Не един път ми се е случвало да си имам работа с големи, черни и грозни кучета и знаех какви зли са е, когато на тяхната територия се появи чужд. Макар че Боско (така нарекохме кученцето) беше още пале, аз знаех, че от него ще стане голям пес. Той беше черен, но честно казано, не можех да гарантирам, че ще порасне грозен.

Боско напълно оправда моите очаквания, макар и да не стана грозен. Той умееше да се дразни. Проблемът беше в това, че той лаеше и нападаше хората, които не представляваха никаква опасност, като например пощальона. Нищо не можеше да го убеди. Боско си смяташе, че пощальоните са врагове, от които трябва да пази къщата. По негово мнение това му беше задължение. И макар и системно да уговарях Боско, че той плаши пощальоните, моята любов към него си оставаше все същата.

Какво искам да подчертая? Понякога се отнасям по-търпимо към грешките на кучето си, отколкото към моите собствени грешки. Аз се примирих с факта, че Боско е куче и че той прави грешки, присъщи на всички кучета. Но когато аз не постъпвам така както би следвало, често забравям, че съм обикновен човек и не съм се научил още да ходя по водата.

Възможно е вие също да имате високи изисквания към себе си.

Ние сме хора и е важно да си признаем този факт, ако искаме нашата работа над себе си да има успех. Не приемайки нашата човечност и опитвайки се да се концентрираме изключително върху нашия божествен потенциал, ние отхвърляме почвата, върху която сеем семената. Нашата човешка природа е поле, върху което ще покълне и израсте нашата божествена природа. Човешката съставяща на нашата личност е необходима също толкова, колкото и духовната съставяща. Не можем да разчитаме на положителни промени, ако се отказваме да приемем нашата човешка природа и човешката природа на околните.

Доколкото сме хора ние правим грешки и не винаги сме способни да оценим случващото се в неговата цялост. Понякога нашите действия се ръководят от чувството за вина и страх, понякога – от чувството за алчност, понякога – от егоизъм. Ние знаем как трябва да постъпваме, но нашата човешка природа ни пречи да се държим по най-добрия начин.

Осъзнавайки своята неправота в една или друга ситуация, често пъти започваме да осъждаме и проклинаме своята природа, но това е напълно безсмислено. Втората важна стъпка към положителни промени се заключава в необходимостта да приемем своята човешка природа.

Вие можете да стигнете до целта, само отправяйки се от тази точка, в която се намирате в сега. А къде се намирате сега? Вие сте човек, който постепенно започва да осъзнава, че в него е заложен още неразкрит потенциал. Вие тръгвате по пътя на духовното развитие като човек, започващ все повече и повече да осъзнава своята божественост. Вашата човешка природа не е оправдание за неудачите ви. Това е факт и то чудесен факт. Осъзнаването на своята човечност не е безславен край на вашия духовен път, а важен етап, който е необходим, за да вървите по този път. Ако не приемете своята човечност във цялата пълнота, вие няма да успеете подобаващо да проявите своята божественост.

Какво още ви е необходимо, за да постигнете успех във вашата работа над себе си? Да измените отношението си към хората и обстоятелствата в живота ви. Мислите ли, че животът ви би бил по-лек, ако не бяха околните, вечно пречкащи се по пътя ви? Мислили ли сте, че душевният покой би бил по-достижим, ако не бяха всички тези проблеми на съвременния живот? Но хората и обстоятелствата са част от самия живот. Вярвате или не, но те могат да послужат като катализатори на вашите вътрешни промени. По какъв начин? Съветът ми е прост. За да стане това реалност, започнете да гледате на хората и на обстоятелствата като на ваши учители.

Възможно е тази идея да ви се стори странна, особено ако сте свикнали да смятате за учители само свещенослужителите, психолозите, консултантите и авторите на книги. Разбира се, споменатите хора могат да ви окажат неоценима помощ. Но ако слушате само тях, обучението ви ще е непълно. Животът е едно непрекъснато училище. И ако искате да получите пълноценно образование в училището на живота позволете на всички хора, които срещате и всички ситуации, в които се оказвате, да станат ваши духовни учители.

По какъв начин? От вас се иска искрено желание духовно да израствате и да се занимавате със самоанализ. Ако някои хора или ситуации предизвикват във вас неприятни чувства, помнете, че самите те ви предоставят възможност да осъзнаете вашите слаби места, да разкриете (разобличите) стереотипите на мислене, които пречат на вашето израстване. Хората и обстоятелствата не ви принуждават да ставате негативни, но те разкриват вашата негативност. Откривайки я, те се оказват в такава роля, в каквато се оказва учителя, помагащ на студентите да намерят и отстранят един или друг проблем.

Доколкото обикновено не сме склонни да смятаме околните хора и обстоятелства за наши духовни учители, ние им се съпротивляваме, считайки, че именно те ни правят раздразнителни, боязливи и неуверени в себе си. Но, приемайки ги за свои духовни учители, ние започваме да разглеждаме гнева, страха и чувството за собствена непълноценност, които те предизвикват, от друга гледна точка. Ние виждаме в тези негативни емоции препятствия по пътя към нашето висше благо. Ние благодарим на учителите си за това, че са ни помогнали да разпознаем грешките. Знаейки над какво следва да работим, ние уверено крачим напред по пътя на духовното израстване.

Ерик Батерворт е известен със своето изказване: „Хората и обстоятелствата могат да ни безпокоят само тогава, когато ние сме склонни към безпокойство”. До тогава докато нашият избор е да оставаме тревожни,ние не сме в състояние напълно да контролираме определена част от нашия живот. Ние сме заети с вечното търсене на тези, които ще ни помогнат да се справим със самите себе си. Възможно е на нашия път да попаднат хора, които могат да ни дадат важни съвети. Но докато ние не вземем решение да приемаме дразнещите ни обстоятелства като учители, ние няма да можем напълно да овладеем контрола над ситуациите.

Най-добрият начин да разберем какво ни изважда от равновесие е да излезем от равновесие. Разбира се, вие знаете, че има определени хора и обстоятелства във вашия живот, които най-добре могат да се справят с тази задача. Но не бързайте да ги осъждате, когато загубите търпение. Постарайте се да си ги представите като свои учители и помислете какъв урок искат да ви дадат. Поблагодарете им за това, че са показали вашите недостатъци и започнете да работите над себе си. Притиснат ли е вашия егоизъм? Чувствате ли се неудачник само затова, че сте се оказали в положение, с което, както са ви учили родителите, трябва да се примирите? Пробужда ли се някакъв дремещ във вас страх? Разкрива ли една или друга ситуация недостатъците на вярата ви в Бог? Склонни ли сте често да се дразните поради отсъствие на самоувереност? Какви чувства предизвикват във вас едни или други хора и обстоятелства? Приемайки всеки човек и всяка ситуация като духовен учител, можете да започнете да изграждате по нов начин вашите взаимоотношения с живота. Ще се измените, когато започнете да разглеждате различните събития не като препятствия, а като възможности за обучение и израстване.