Постинг
27.01.2011 22:04 -
Мракът е отсъствие на светлина II част
Автор: zann
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1670 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.01.2011 22:05
Прочетен: 1670 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 27.01.2011 22:05
На теория човек може да живее и в мрак известно време. Но за какъв живот можем да говроим тогава? Липсата на светлина ограничава възможностите на човека драстично. Ако тук примерът е взет от физическия свят,то може да се направи аналог и със духовняи свят.
Важно е да се разбере, че в света който живеем е свят на относителното (полярности). Тоест неможе да има "добро" ако няма и "зло", няма "радост" ако няма и "мъка", няма "топло" без "студено". Следователно едното е толкова важно колкото и другото. Слагам кавички защото това са просто понятия измислени от хората за да се улесни възприятието на околния свят. Лошото е ,че по този начин човек сам си налага вместо АКТИВЕН РЕ-АКТИВЕН начин на живот (основан на определен модел на поведение спрямо околния свят). По този начин всичко се обезсмисля. Тъй като в един свят на относителното полярностите немогат да съществуват една без друга, то единствената причина да бъде създаден такъв свят би била всеки от участниците в него да избере определена роля която
НАЙ -ДОБРЕ ИЗРАЗЯВА ВИСШАТА МУ СЪЩНОСТ В МОМЕНТА . В този ред на нещата един универсален модел на живот ще забави развитието в този свят. Следователно неможе да се каже "това е нормално" и "това не е нормално". Именно един универсален начин на живот и "ред" са се мъчели да наложат управляващите от векове насам. За съжаление това сам озабавя хода на развитие на човечеството.
Можем да разгледаме неуспешния опит да се опише света с понятия под малко по-различен ъгъл. Например : топлината е липса на студ, добро е липсата на зло, пълнотата е липса на празнота и тн. Всеки човек има много ясна представа точно къде се намира в момента, защото знае и къде не е. Човек знае точно какъв е (кой е) защото знае точно какъв не е. Това което се опитвам да кажа е ,че хората нямаше да съществуват такива каквито са ако не съществуваше възможността да не са такива.
На кратко това е имал предвид Христос когато е казал, че всеки трябва да обича враговете си. Също така принципа на ненасилие който той е изповядвал много точно показва към какво да се стремим. Всяко действие провокира отговор от Вселената, насилието е безсмислено поначало. Ако някой използва насилие то той признава ,че неможе да постигне това което трябва по друг начин. По същия начин когато Христос е имал възможност да се спаси правейки чудо за да докаже, че е божи син той не го е направил, защото ОТ ДОКАЗАТЕЛСТВО ИМА НУЖДА НЕЩО КОЕТО НЕ Е СИГУРНО, Иначе казано човек който се опитва да се докаже, сам не вярва във възможностите си. Христос е знаел ,че е божия син и само това е имало значение.
Важно е да се разбере, че в света който живеем е свят на относителното (полярности). Тоест неможе да има "добро" ако няма и "зло", няма "радост" ако няма и "мъка", няма "топло" без "студено". Следователно едното е толкова важно колкото и другото. Слагам кавички защото това са просто понятия измислени от хората за да се улесни възприятието на околния свят. Лошото е ,че по този начин човек сам си налага вместо АКТИВЕН РЕ-АКТИВЕН начин на живот (основан на определен модел на поведение спрямо околния свят). По този начин всичко се обезсмисля. Тъй като в един свят на относителното полярностите немогат да съществуват една без друга, то единствената причина да бъде създаден такъв свят би била всеки от участниците в него да избере определена роля която
НАЙ -ДОБРЕ ИЗРАЗЯВА ВИСШАТА МУ СЪЩНОСТ В МОМЕНТА . В този ред на нещата един универсален модел на живот ще забави развитието в този свят. Следователно неможе да се каже "това е нормално" и "това не е нормално". Именно един универсален начин на живот и "ред" са се мъчели да наложат управляващите от векове насам. За съжаление това сам озабавя хода на развитие на човечеството.
Можем да разгледаме неуспешния опит да се опише света с понятия под малко по-различен ъгъл. Например : топлината е липса на студ, добро е липсата на зло, пълнотата е липса на празнота и тн. Всеки човек има много ясна представа точно къде се намира в момента, защото знае и къде не е. Човек знае точно какъв е (кой е) защото знае точно какъв не е. Това което се опитвам да кажа е ,че хората нямаше да съществуват такива каквито са ако не съществуваше възможността да не са такива.
На кратко това е имал предвид Христос когато е казал, че всеки трябва да обича враговете си. Също така принципа на ненасилие който той е изповядвал много точно показва към какво да се стремим. Всяко действие провокира отговор от Вселената, насилието е безсмислено поначало. Ако някой използва насилие то той признава ,че неможе да постигне това което трябва по друг начин. По същия начин когато Христос е имал възможност да се спаси правейки чудо за да докаже, че е божи син той не го е направил, защото ОТ ДОКАЗАТЕЛСТВО ИМА НУЖДА НЕЩО КОЕТО НЕ Е СИГУРНО, Иначе казано човек който се опитва да се докаже, сам не вярва във възможностите си. Христос е знаел ,че е божия син и само това е имало значение.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари