Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.08.2017 11:38 - Какво е значението на църковната свещ
Автор: prespanski Категория: Други   
Прочетен: 1256 Коментари: 1 Гласове:
0

Последна промяна: 23.12.2018 20:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image

Аз съм светлината на света. Който Ме последва, няма да ходи в мрака, но ще има светлината на живота“ (Йоан 8:12)

“При нас никога не се извършва богослужение без светилници, но ние ги използваме не само за това да разпръскват мрака на нощта, литургия се извършва и на дневна светлина, но за да изобразим чрез нея Христос – несътворената светлина, без която и в средата на деня пак щяхме да бродим в мрак”  (Тертулиан † ок. 220)
 

Свещта е станала почти задължителен елемент от суеверното „църковно благочестие“. Масово хора, определящи се за православни, свързват ходенето на църква със свещта – човекът влиза в църква, за да запали свещичка „за здраве“ или нещо друго, и след като приключи тази си работа, излиза, без да осъзнава, че църквата е създадена за доста по-важни цели, а само по себе си, простото запалване на свещи, няма почти никакъв смисъл. Битуват всякакви суеверия, свързани със свещта: че съществуват дни (Задушница например), на които не трябва да палим свещи за живите; дали да се запали свещта от десния, или от левия свещник; и, разбира се, изискването за запалване на свещта от собствено огниво, а не от чужда свещ, защото последната притежавала „чужда енергия“ и така сме можели да се натоварим с грехове, които не са наши. На всички хора, които си мислят тези неща, може да се каже, че Бог е милостив и носи свобода от всеки неестествен товар, който носим, затова нека да се радват, живеейки свободата в Христос, и да оставят тези суеверия далеч назад.

Обяснимо е, ако отивайки в църквата, не знаем много неща. Сред причините за това са слабата катехизация, но също така и липсата на желание от наша страна да се задълбочим във вярата си. Именно затова се надявам, че казаното по-надолу може да бъде полезно.

Запалването на свещ не е причината, поради която отиваме на църква

Думата църква (на гръцки – еклисия) първоначално се свързва не със сградата, а с общността. „Църква“ значи събрание, а в християнски смисъл се използва като събрание на християните. Впоследствие „църкви“ започват да бъдат наричани местата, където християните се събират и извършват богослужение и тайнства. Тайнствата са средства за спасението на човека. Именно спасението на човека е същинската цел на църквата. Това може да звучи твърде очевидно, обаче напрактика не е чак толкова. Масово хората казват, че отиват на църква, „за да запалят свещичка“, а това действие, само по себе си, няма никакъв смисъл.

Свещта не замества молитвата

В духовния живот нещата не стават механически. Никакво действие не може да има резултат, ако не се осъществява в сътрудничество между Бога и човека. Църквата е и молитвен дом, а молитвата е общение с Бога по въпросите, които занимават сърцата и умовете ни. Погрешно е да се смята, че паленето на свещи в църква, придружено с прекръстване, замества молитвата. Напротив, горенето на свещта може да придружава молитвата като благоприятства молитвеното ни разположение и ни насочва към Бога. Ние не палим свещи за здраве или за упокой, а се молим за упокой за починалите и за здраве за живите, запалвайки междувремено свещи. По никакъв начин не може да се твърди, че липсата на запалена свещ намалява силата на молитвата. Молитва без свещ може, но обратното е немислимо.

Свещта не е специално средство, даряващо ни здраве

Свещта няма някакъв фундаментален статут в църквата и ролята ѝ не е независима от вярата ни в Бога. Само по себе си запалването на свещи, било то в църква или не, няма никаква значимост в духовния живот. И ако запалването им не е придружено от вярата и надеждата ни в Бога, Който ни дарява онова, което ни е потребно, значи вършим нещо безсмислено. Никога не бива да забравяме, че Бог е Този, Който е източникът на доброто.
Макар че ролята на свещта не е фундаментална, тя въпреки това има своето значение и смисъл, който може да бъде:

Практичен

Някога светата Литургия се е извършвала вечер. Писанието ни свидетелства, че при едно евхаристийно събрание, на което е присъствал св. ап. Павел, са се използвали свещи (срв. Деян. 20:7-8). Гоненията от властите срещу християните пък ги е принуждавало да извършват богослужение на скрити и неосветени места като катакомбите. Тъй като електричеството още не е било измислено, нуждата от светлина е налагала използването на свещи. В някои църкви те все още имат тази роля.

Финансов

Да, Църквата има нужда от средства, за да финансира различни неща – заплати на свещениците, разходи за ток, вода, консумативи, поддръжка и строеж на църкви, социална дейност и пр. Противно на легендите, които се носят за приходите на Българската православна църква от имоти, истината е, че основните постъпления идват от свещи[1]. Това е една от причините в някои църкви да виждаме лист с насърчение да се купуват свещи само от храма. Правейки това, ние всъщност помагаме на Църквата да извършва своята дейност. Разбира се, съществува вариантът, вместо да купуваме свещ, да направим дарение в църковната каса, още повече, че пламъкът от свещите (особено от парафинените) уврежда стенописите на храма.

Символичен

Символът е нещо, което има за цел чрез себе си да насочва мисълта към нещо друго – събитие, личност, предмет. Символът ни разказва, в един синтезиран вид, за онова, към което ни насочва. Могат да се дадат различни обяснения за символа на свещта. Пламъкът ѝ символизира нашата вяра – както свещта гори, така трябва да гори и пламъкът на вярата ни. Или молитвата ни – както димът от горящите свещи се издига нагоре, така и нашите молитви се издигат към Бога. Или Самият Христос – Който е истинската светлина (срв. Йоан 1:9). Това са все значими неща към които свещта ни насочва, за които ни напомня.

Духовно-емоционален

Ако човек няма воля да насочи сърцето си към Бога, нищо извън него не би могло да го накара да го направи. Но има средства, които биха благоприятствали този процес и които са част от практиката на Православната църква. Такива средства са например църковните песнопения, църковната архитектура, стенописите - изобразяващи евангелски събития или такива от църковната история, иконите с Христовия образ, с образите на Неговата майка и на светиите, Христовият кръст, ароматът на тамян, както и пламъкът на свещта. Свещите имат за цел да създадат молитвено настроение у вярващия, за да издигне сърцето и ума си към Бога, да създадат подходяща атмосфера в църквата, за да можем да почувстваме уюта на Божия дом, да разберем, че мястото, на което се намираме, не е обикновено, нито пък e чуждо, а сме у дома.

Няколко думи за суеверията:

Големината и цената на запалена свещ за Бога не е от значение, защото Той цени разположеността на сърцето ни към Него.

Отдаването на предпочитания на свещниците от дясната страна в църквата пред тези от лявата е неправилно, защото не съществува по-малко праведна страна в църквата или извън нея.

Поставянето на свещ върху иконата или върху олтара с идеята, че там е "по-така" и молитвата ни би имало по-голяма вероятност да се сбъдне, не е християнска по своята същност. Бог ни приема не заради това, че сме извършили някакво външно действие по строго определен начин, а защото ни обича безусловно. Неговият отговор на молитвата ни зависи от фактори, сред които е най-вече Неговата воля, характера на нашето желание и полезността за нас, а не от "ритуала", който сме извършили.

Странно нещо, което виждам, е притеснението на родители, когато децата им искат да запалят свещ, предназначена за живите, но я палят от свещниците, предназначени за починалите. Родителите не би трябвало да се притесняват, че нещо лошо ще се случи вследствие на това - разделението между свещници за живите и такива за починалите се прави от гледна точка на реда и всъщност дори не би имало проблем да се запали свещ за живите и в другия вид свещници. Не бива да се забравя, че Бог е любов и милост, а Църквата е лечебница за човека, а не дом на черната магия.

Няма защо да избягваме да запалим свещта си от чуждата, страхувайки се, че ще наследим чуждия грях. Макар и всички хора да имаме грешна природа, греховете са лични и зависят от собствените ни мисли, думи и дела.

Всеки ден може да бъде "запалвана свещ" за живите или за починалите, защото всъщност ние не запалваме свещи за тях, а се молим за тях, палейки също така и свещи. А молитвата може да се извършва винаги, според нашето желание.

Не е от значение реда на запалване на свещта - първо за живите или за починалите, защото критерият, определящ този ред, е участта на кого в този момент ни е по-присърце и съответно за кого искаме да се помолим първо.

Автор: Атанас Ваташки

Препечатано от Задругата

Литература:

1. Архимандрит Авксентий. Литургика, част първа. Пловдив, 2006, с. 130-132.

По данни на в. Труд за 2009 г. приходите от свещи са били около 12,5 млн. лева. За сравнение, за 2010 г. държавната субсидия за БПЦ е била ок. 1,5 млн.

 


 


Тагове:   църква,   свещи,   суеверия,   свещ,


Гласувай:
0


Вълнообразно


1. pentecost - Поздравления, Наско,
26.05.2018 16:54
за добре написаната статия! Нагледно си обяснил много точно значението на паленето на свещи в църквата както и суеверията около нея. Ти си истински просветител и будител за православните миряни в България. За съжаление, малцина ще те чуят и разберат, защото българинът обича сам да си измисля суеверия и безсмислени ритуали, които след това да спазва и да се уповава на тях, а не на живия Бог. Истинската, чиста, неподправена вяра лишена от суеверия е голяма рядкост сред днешните православни християни, включително и в средите на свещениците, както вероятно и ти сам си се убедил досега. Въпреки това обаче, бих те насърчил да не се отказваш, а да продължаваш все така в този просветителски дух да разясняваш основните положения на вярата и да се бориш със суеверията сред православните. Успех!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: prespanski
Категория: Други
Прочетен: 302553
Постинги: 265
Коментари: 53
Гласове: 1931
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031